България, област Кюстендил
Традиционен празник „Кюстендилска пролет”
Празник на града наречен още Първа пролет. Корените му се крият дълбоко в древността и имат езически произход. На този ден гражданите и техните гости излизали на високия хълм над града Хисарлъка и се веселели.
Прочети още
В основата се крие култът към слънцето, плодородието, красотата, празникът на минералните извори. По-късно по време на християнството се приема част от езическата култура на празника, но се добавят и нови елементи - църковният празник „Св. Четиридесет мъченици“. Легендата гласи, че от високия хълм са били хвърлени в горещите минерални извори четиридесет българи, защото се отказали да приемат турската вяра. На този ден кюстендилци излизали на хълма и на мястото, дето били хвърлени, на обредно светилище палели по 40 свещи, пиели по 40 чашки ракия.
От 1966 г. Първа пролет се посреща от кюстендилци на централния площад „Велбъжд“, където се избира „Девойка Кюстендилска пролет“, връчват й се символите на града. След това хората излизат на хълма Хисарлъка и празнуват до късно вечер.