България, област Благоевград
Празник „Сурва” в Благоевградска област
В Югозападна България, "Сурва" е традиция създадена от незабравими времена, предавана от поколение на поколение. В Благоевградска област традиционно "Сурва" се провежда на първият ден от новата година. Прочети още
Общините, в които се организира празникът са Разлог, Петрич, Симитли, Банско, Благоевград и Гоце Делчев.
В Петрич и селата от района той е съчетание на кукерско шествие и русалийски игри. До преди 20-30 години в Сурва са вземали участие само момци и мъже, които са изпълнявали и женски роли, но днес в групата се включват и млади момичета, облечени в носии (те обаче не се обличат и маскират като „станчинари"). Подготовката за Сурва - разучаването на хората и игрите, приготвянето на костюмите и маските - започва около месец преди празника. Станчинарите и франгалиите се събират на предварително уточнено широко място (мегдан, кръстопът, поляна), където всеки ден надвечер се разучават хората и игрите.
Всеки квартал в града сформира своя група. В групата ярко се открояват две ядра. Едното се състои от мъже, облечени като русалии, които тук се наричат „франгалии". Това наименование идва от бялата фустанела, която носят, наричана тук „франга". Другото ядро са „станчинарите" - маскирани мъже. Основните персонажи в групата са: двама зурнаджии, един тъпанджия, 20-30 франгалии, булка, 10-15 моми, гяволи, арапи, пепелаш, мечкари и мечка, баба и дядо, магаре или камила, попове, доктор, диви и домашни животни и др.
Много интересен е образът на пепелаша – кюмюрджията, който се среща единствено в този район. Дрехите му са от дрипи, на кръста е привързана торбичка с пепел, лицето му е напудрено цялото с брашно, за нос е прикачена дръжка от кратунка, а очите му са изрязани от кора на тиква. В ръцете си държи лък със специално пригодена стрела, която хвърля пепел, но лъка не отлита.
Дяволите – “гяволите” – обличат син доков гащеризон (или ушит от кожа), на главата нахлузват доков сурат с големи рога от царевични мамули, обшити с плат. Отзад си пришиват волска опашка или нарочно направена такава от плат с топуз накрая. На гърба и на гърдите окачват огледала, а на двете рамена пришиват големи крила от птици. Винаги държат в ръцете си вила или маша – дюлаф.
Приготвянето на костюмите се пази в пълна тайна както между самите участници в групата, така и между отделните групи в града. Само балтаджията е осведомен кой какъв персонаж е избрал. От предварително събраните птичи пера и животински кожи – овчи кози, заешки, свински – се ушиват маски, наречени “сурати”. Станчинарските сурати са няколко типа. Едни от тях са натуралистични направени от естествени глави и кожи на животни - заек, прасе, мечка, козел, елен и др. Други представляват различни зооморфни маски от плат и кожи. Те са оформени с очи и уста, украсени с цветни вълнени прежди, ширити изрисувани с бои. Зъбите им се правят от разноцветни клечки, тиквени семки и най-често от обелен кромид лук, носовете се оформят от дръжки на кратуни, дълги червени чушки, обелени царевични мамули и др. По сурата висят най-различни дрънкулки – люти чушки, пуканки, пера от птици. Има сурати ушити от плат, на които най-отгоре се пришиват естествени глави на орел, петел и др. птици, а по плата се пришиват пера,които след това се боядисват с разноцветни бои. В Петрич станчинарите са облечени целите в кожи обърнати с козината навън. През кръста са препасани с колани, на които са окачени звънци – джангърлаци, клюмби, в ръцете държат тояги или дървени саби, обуват гумени или свински цървули, които са с козината навън.
Станчинарите водят със себе си “магаре”, ”кон” или “камила” – двама момци, покрити с голям козяк или черга. Предният има сурат от кожа, а отгоре носят самар, върху който срещу заплащане возят хора от публиката – за здраве.
Костюмът на франгалиите се състои от бели ризи без украса със закопчани ръкави; бели памучни гащи, също без украса. Обличат “чепкен” – елек с “крила”, който е тъмен или бял вълнен плат богато украсен по гърба, крилата и предниците с черен гайтан, пайети, сърма, а отвътре е обшит с черен хастар. Носят бяла плисирана фустанела – франга, дълга до под коленете, с 60-120 клина (плисета); опасват се с червен вълнен пояс. Над поясите от двете страни се слагат да висят дълги бели кърпи с бродерия по двата края, под поясите отзад слагат триъгълни дантелени кърпи, извезани с пайети по краищата. През двете рамена, кръстосано, се завръзват две шамии – кърпи с висящи краища под мишниците. На главата слагат калпак с плитко конусовидно дъно, от едната страна се пришива триъгълна кърпа. На краката слагат шарени чорапи или бели калци до над коляното, обшити с гайтан. Обуват кожени или гумени цървули.
Момите са облечени в типичната за този край бяла сая с къси ръкави; бяла риза-кошуля, с везани ръкави и поли; червен прегач – престилка с геометрични фигури; колан от вълнена тъкан, в който са пъхнати пошове – триъгълни кърпи. Използват се различни украшения – гердани, гривни, синджири, сребърни пафти и др. Забраждат се с бели или червени шамии. Обуват шарени чорапи и цървули (или обувки).
Облеклото на “арапите” се състои от бели панталони и куртки или от цял гащеризон и желязна каска с два големи биволски или еленски рога отгоре. Лицето е омазано с олио, нацапано със сажди, тъй че блестят само зъбите, направени от кромид лук. Ръцете също са нацапани със сажди и вакса.
Игрите на празника имат състезателен характер. Има регламент със задължителни елементи – например русалийски хора, битова сценка и др. Групите се оценяват и класират от жури.
