Кюстендил
Читалище „Братство”
България, област Кюстендил
Нашият народ измисля хубавата българска дума – ЧИТАЛИЩЕ – място, където се събират, пазят и четат книгите на роден език.
Прочети още
През месец юли 1869 год. е създадено кюстендилското читалище с председател Георги Ангелов Друмохарски, съкровищник –Васил Иванчов и писар – Христо Попманчов. Първата протоколна книга е наречена „Кодекс на читалището” с девиз: „Богатството е смертно, а добродетелта –безсмертна”.След учредяването на читалището е изготвен уставът и правилникът.Те са приети и одобрени през 1872 год., в деня на празника на Кирил и Методий.
Само до 1911 година уставът на читалището се променя 7 пъти.
В протокола от 1873 год., написан в „Кодекса” е отбелязано, че на 1 май 1873 год. към читалището е създадено „Касапско дружество”, мнимо дружество за революционна дейност.Негови създатели са главният учител Македонски и Георги Ангелов. Така родолюбивите кюстендилци свързват читалищната дейност с революционната .
В устава от 1879 год. се определя и целта на читалището:”Целта на читалището е разпространение на образованието между населението на град Кюстендил, Кюстендилски окръг и по възможност в Македония”. Ето някои факти:
а/. През 1879 год.посредством Димитър Любенов се помага за образуването на читалище в Егри Паланка/Крива Паланка/.
б/.Между дарителите на Кюстендилското читалище от 1870 год. личат имената на Александър Палешов от Велес, Антон Кушев и Панчо Костов от същия град, Иванчо Цанев от Пехчево, Алекси Даскалов от Пирот.
в/.По иниациатива на Кюстендилското читалище и със съдействието на Евтим Сърджеджиев се създава читалище в Цариброд и Кочене, а през 1911год. и в Босилеград.
Една от първите задачи на читалището е била събирането на необходимите средства, за да се набавят вестници от Цариград. В „Кодекса” е записано, че през 1870 год. са събрани 1330 гроша.
За кратък период през 1879 год. читалището носи името „Цвят”. През 1883 год. името се променя в „Развитие”, а от 1886 год. се нарича „Кирил – Методиевско”. На 3 ноември 1891 год. читалището приема наименованието „Братство”.
На 24 септември 1894 год. започва периода за построяване на читалищна сграда в Кюстендил. Този период трае до 21 ноември 1907 год.., когато на мястото на бившия турски конак се извисява сградата, от която днес е останала само Арката на площад „Велбъжд”.
Представители на читалището през този период са били инж. Стефан Сарафов, основателят на читалището Георги Ангелов, директорът на Педагогическото училище Илия Григориев и учителите Михаил Давидов, Ангел Данчев и Прокопий Давидов.
Читалището е родоначалник и на музейното дело в град Кюстендил. То започва своето летоброене от 1907 год. с пръв уредник Георги Златевски, впоследствие Ефрем Каранов, Владимир Митев и др.
През 1925 год в сградата на читалището действа кино под рководството на Георги Дойчинов, а през 1932 год. вече е читалищно.
До построяването на читалищната сграда в 1907 год. читалищният театър е изиграл 47 пиеси. От 1869 до 1952 год. на сцената на Кюстендилското читалище са представени 490 пиеси.
Големината на читалищната библиотека в първите години не е известна. Едва през 1885 год. се посочва, че книгите наброяват 205 екземпляра.През 1893 год. броят на книгите се увеличава на 600. През 1905 г. книжният фонд нараства на 2000 броя. Това нарастване става чрез дарения. Само учителят архимандрит Зинови Петров подарява 557 тома. Така се поставя началото на днешната Регионална библиотека „Емануил Попдимитров”.
Името читалище е с дълбоки корени в цялата наша история, от първите дни на Възраждането до 21 век.
