България, област Кюстендил

Крепостта в лесопарк Хисарлъка, Кюстендил

... в края на 19 в. и началото на 20 век с борове. Гората представлява „белия дроб” на града. От 1952 год. тя е със статут на лесопарк, носи името „Хисарлък” и има площ 1300 дка.

Древна Пауталия с нейния Хисарлък е позволявало на града да има свое последно защитено място – Акропол. Той е бил ограден със здрава стена и по време на война или други опасности събирал населението.

Предполага се, че крепостната стена на Хисарлъка е съградена през 4 век и поправяна при император Юстениан през 6 век, за което свидетелства и Прокопий в съчиненито си „За сградите”.

За останки от крепостта на Хисарлъка съобщава още Иречек. Архилогическите проучвания на Акропола са правени няколко години наред-1906-1912 год. под ръководството на проф. Йордан Иванов. Разкрити са освен крепостната стена и други сгради от вътрешността. 

Акрополът на Хисарлъка е обгръщал цялата му площ. Крепостта е представлявала неправилен многоъгълник. От плана на крепостта са познати правоъгълни и триъгълни кули. Влизането и излизането от крепостта се е извършвало през вратите – портите, които били 4 на брой. Предполага се, че е имало и спускаща се врата, а и потерна – за пешеходци. 

Крепостта няколкократно е разрушавана, камъните и тухлите от нея разнесени. Преди да започнат разкопките не са личели никакви следи от древна крепост, затова хълмът е бил залесен с борова гора. 

Днес в нея са оформени много кътчета за отдих и интересни места за развлечения.