България, област Кюстендил

Паметник с историческите имена на гр. Кюстендил

 

За много събития могат да разкажат кулите, термите с басейни, мозайките, накитите, сребърните и златни монети на античния град на изворите – Пауталия.Тракийският произход на Пауталия като първопричина са топлите минерални извори.Проф. Йордан Иванов свързва наименованието на града с латинското наименование за извор.В такъв случай преводът на Пауталия означава „изворен град „.В писмени източници Пауталия е засвидетелствена от втори век ,по времето на император Марк Аврелий. При император Траян получава градската уредба и започва да се нарича Улпия Пауталия, която влиза в състава на провинция Тракия.Периодът на разцвет на Пауталия съвпада с времето, освен на император Траян, но и на император Септий Север.

Съвременният Кюстендил се намира непосредствено върху антична Пауталия. След 533 година името Пауталия не се среща в писмените паметници.Градът е получил съвършено друго ,чисто славянско название, а именно Велбъжд, което се е запазило през цялата средновековна епоха до падането на България под турска власт.

Малко и оскъдни са сведенията за ранната история на град Велбъжд. Труден е и въпросът, относно произхода и значението на името му. Историци и филолози го свързват със славянското лично, сложно име „Вельбонд”. Може би така се е наричал някои славянски племенен вожд.

Историята на Велбъжд от средата на 9 век до началото на 11 век е свързана с всички по-значителни събития от този период. След покръстването на българите през 865 год. Велбъжд се издига като един от главните църковни центрове в югозападните предели на държавата,става средище на епископ. 

Освен като църковен през 10 век при царуването на Самуил се издига и до административен център. През 14 век Велбъжд е управляван от двамата братя Константин и Иван Драгаш, преди всичко като силна крепост. 

През края на 14 век и първата половина на 15 век старото название на Велбъжд започва да се забравя и постепенно изчезва. Вместо него се появява едно ново име „Кюстендил”. Името е във връзка с названието „Константинова земя”.Това название е възприето и от турците след 1372 година, като е съобразено с техния език в „Константин-ил”,т.е. земя на Константин. Впоследствие с фонетичните особености на турския език се получила формата „Кюстендил”.